Себореен дерматит. Терапевтични аспекти

Posted on юли 27, 2022

Себорейният дерматит е често срещано болестно състояние в дерматологичната практика с мултифакторна, но не ясно дефинирана патогенеза и комплексна нозология. Себорейната екзема е първата нозологична форма, отделена от огромната група на екземите още преди 120 г. (Unna P. G., 1867), в продължение на които тя многократно е ставала обект на научни спорове. Дискусионни и до днес са конкуриращите се наименования на заболяването, които са главно две, а именно: себорейна (себороична) екзема и себореен дерматит.Предразполагащи фактори за възникване на заболяването са: нарушена кератопоеза, инфекции, промени в мастната секреция, промяна във функционалното състояние на нервната система, климат, нарушения в имунитет, хранене, оксидативен стрес и др.Тъй като заболяването най-често засяга откритите зони от тялото, като лицето и скалпа, пациентите търсят консултация с дерматолог. Традиционната терапия на себорейния дeрматит включва препарати, като антимикотици, кератолитици, кортикостероиди, калциневринови инхибитори, алтернативни средства и други. Съвременните предложения за терапия на пациентите със себореен дерматит включват все повече агресивни препарати (глюкокортикоиди, имуносупресори, системни антимикотици, синтетични ретиноиди), a това поставя големи изисквания към обоснован индивидуален избор на начина и тактиката за лечение, и преди всичко – към точността на диагностиката и диференциалната диагноза. В настоящия материал се разглеждат локални и системни терапевтични средства за лечение на себореен дерматит.Continue reading

Ключови думи: антимикотици, калциневринови инхибитори, кортикостероиди, литиумни соли, метронидазол, фототерапия, себореен дерматит, циклопирокс оламин, индол-3-оцетна киселина, локална и системна терапия